Думата „ортомолекулярност” е с гръцко-латински произход – от гръцкото ортос /правилно, хубаво, добро/ и латинското молекулус /най-малката частица на веществата/. Това е наименованието на нов клон на медицината, който поразява лекарската общност по света със своята ефективност. Ортомолекулярната медицина използва вещества, които по напълно естествен път попадат в човешкото тяло – чрез храната или се намират по начало там. Това са жизненоважни вещества, витамини, минерали и aминокиселини, които много често нашият организъм не може да ги синтезира самостоятелно. За да може човек да бъде здрав и да се чувства работоспособен, в тялото му трябва да постъпват постоянно микронутриенти.

Основател на ортомолекулярната медицина е американският биохимик, двукратният лауреат на Нобелова награда Лайнус Полинг. Той формулира принципа на действие на Ортомолекулярната медицина така: “Съхранението на здравето и лечението на болестите става по пътя на промяната на концентрацията на веществата, които естествено и постоянно присъстват в организма на човека.“ Ортомолекулите са витамините, минералите, аминокиселините, фосфолипидите, мастните киселини и още ред други биологично активни вещества /БАВ/. При неблагоприятни състояния или заболявания, клетките на организма изпитват силен дефицит или повишена потребност от ортомолекулите. Непълноценното клетъчно хранене става първопричина за много болести. Спасението е постоянно поддържане на ортомолекулярните дози т.е. на оптимални количества БАВ, необходими за реалните потребности на човешкото тяло в момент, когато то е силно уязвимо. Това налага т. нар. „дневни потребности” да превишават нормалните дози в десетки и даже стотици пъти, за да бъде излекуван човек.

Правилното хранително вещество, синергично комбинирано в оптимални концентрации, прието в правилния момент.